Лицемерие
Започвам първата си обява за 2018-та с едно обвиняване. Защо нароилите се шамани, врачки, предсказатели и впрочем от този тип не ни предизвестиха за прокарването по терлици от властта на това необичайно нещо " трети пол ". Дори въздесъщият Нострадамус нищо не споделя по въпроса, който напряко раздруса хетеросексуалната ни същина. Почувствахме се изоставени, подценени, запокитени даже - далеко от софрата с плодовете на същинските скотски наслади и пристрастености, от които другите почитат единствено бананите, наподобяващи " нещо ", което въпреки всичко не е " той ". И за какво пък тъкмо в този момент мъдрите ни ръководители се сетиха да вкарат в дневния ред на страната прословутата Истанбулска спогодба, подписана преди много време от Екатерина Захариева в качеството й на тогавашен министър на правораздаването? Ами то е доста просто. Нали в този момент би трябвало да сме най-големите европейци и като председателстващи даже да надскочим себе си.
Вероятно поради това разбрахме с удивление, че самата заместничка на правосъдното ни министерство Десислава Ахладова е дала гаранция пред директорката на Европейския институт за еманципация на половете Вергиния Лангбак, че използването на Истанбулската спогодба ще бъде измежду целите на председателството ни на общността!
Ето този приоритет тъкмо не ни беше прочут в навалицата от планове за шестмесечното ни началство. И не че сме срещу добре дефинираната концепция на въпросната спогодба на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Но някои неща във въпросния документ възбуждат съществени въпроси, изключително в страни като нашата, където болшинството към момента държи на своите си полезности. Пък и много старания поставиха да укротяват разбушувалите се пристрастености измежду здравите традиционалисти от двата пола назначената за външен министър Захариева и даже министърката на правораздаването Цецка Цачева, която напряко сподели, че конвенцията нямало да докара до законови промени за легализиране на гей-браковете. Двете пропуснаха да разясняват обаче, че с документа от Истанбул се откриват и благоприятни условия за пробутване на образователни стратегии за проучване (дали не и образование!?) на хомосексуализъм, травестизъм и еднополовите бракове.
Българинът към този момент стана много недоверчив към настоятелните уверения от страна на политиците. И защото доста е лъган, хваща все по-малко религия на приказки. Особено в този момент, когато желаеме непременно да се докараме пред началниците от Брюксел с желанието си да оставим диря със своето председателство. Да не прокараме обаче с другояче добродушните си планове на домакини на председателството на Европейски Съюз вадичка в обичайно здравото българско схващане. Да не станем със слагаческата си политика съучастници в това двуличие към различността, което измества фокуса на същностните проблеми на хората.
Споменах за лицемерието и в съзнанието ми незабавно изникна евроатлантическата нервност с опълчването на половия тормоз на работното място. Не че сходни прояви не би трябвало да бъдат осъждани, само че в широкомащабните добре платени акции има много огромна доза престореност. А за какво ли? Ами, пострадали от въпросното принуждение се оказват все издигнали се дами и актриси, които щедро грабят от сладката страна на живота. Снимат се с продуценти усмихнати, получават функции и почести, благосъстояние и популярност. Сега внезапно ни залива вълна от страдалки на блясъка и разкоша, които дълги години били таили в сърцата си унижението. Сетили се, благите. Ами да са реагирали тогава, когато са ги насилвали да вършат нещо срещу волята си. А не в този момент да ридаят лицемерно за това начало, когато са употребявали сексапил и ловкост за пробив и кариера.
Доста престореност има в тези акции. И в европейската за еманципация сред половете, и в американската за похищенията на похотливци на работното място. Вярно, на действителното принуждение би трябвало да се противодейства уверено, само че натрапчивата кампанийност е изначално подозрителна. Едно е да отстояваш равни права на хората, а напълно друго е да пропагандираш дразнещо различността и да я превръщаш в проблем, който за елементарните жители не съществува. Или лицемерно да се хвърляш на амбразурата против половото посягане на работното място по самодейност на редица възползвали се от това някогашни хубавици, до момента в който в това време милиони дами да гинат с децата си на ръце от патроните на близки и далечни агресори и са същински насилвани. На всичкото от горната страна на всякакви " прайдове " някакви персони - изрисувани и с втъкнати под дърво и камък пера, показват самочувствие измежду един отруден народ, който е на път да бъде надали не упрекнат за своята нормалност.
Жалко е всичко това и за едните, и за другите, и за всички. Световното двуличие взема връх в един рисков свят на сменени и подменящи се полезности. А казусът е различен и всички го знаем!
Виж всички публикации от Николай Коев-->
Вероятно поради това разбрахме с удивление, че самата заместничка на правосъдното ни министерство Десислава Ахладова е дала гаранция пред директорката на Европейския институт за еманципация на половете Вергиния Лангбак, че използването на Истанбулската спогодба ще бъде измежду целите на председателството ни на общността!
Ето този приоритет тъкмо не ни беше прочут в навалицата от планове за шестмесечното ни началство. И не че сме срещу добре дефинираната концепция на въпросната спогодба на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Но някои неща във въпросния документ възбуждат съществени въпроси, изключително в страни като нашата, където болшинството към момента държи на своите си полезности. Пък и много старания поставиха да укротяват разбушувалите се пристрастености измежду здравите традиционалисти от двата пола назначената за външен министър Захариева и даже министърката на правораздаването Цецка Цачева, която напряко сподели, че конвенцията нямало да докара до законови промени за легализиране на гей-браковете. Двете пропуснаха да разясняват обаче, че с документа от Истанбул се откриват и благоприятни условия за пробутване на образователни стратегии за проучване (дали не и образование!?) на хомосексуализъм, травестизъм и еднополовите бракове.
Българинът към този момент стана много недоверчив към настоятелните уверения от страна на политиците. И защото доста е лъган, хваща все по-малко религия на приказки. Особено в този момент, когато желаеме непременно да се докараме пред началниците от Брюксел с желанието си да оставим диря със своето председателство. Да не прокараме обаче с другояче добродушните си планове на домакини на председателството на Европейски Съюз вадичка в обичайно здравото българско схващане. Да не станем със слагаческата си политика съучастници в това двуличие към различността, което измества фокуса на същностните проблеми на хората.
Споменах за лицемерието и в съзнанието ми незабавно изникна евроатлантическата нервност с опълчването на половия тормоз на работното място. Не че сходни прояви не би трябвало да бъдат осъждани, само че в широкомащабните добре платени акции има много огромна доза престореност. А за какво ли? Ами, пострадали от въпросното принуждение се оказват все издигнали се дами и актриси, които щедро грабят от сладката страна на живота. Снимат се с продуценти усмихнати, получават функции и почести, благосъстояние и популярност. Сега внезапно ни залива вълна от страдалки на блясъка и разкоша, които дълги години били таили в сърцата си унижението. Сетили се, благите. Ами да са реагирали тогава, когато са ги насилвали да вършат нещо срещу волята си. А не в този момент да ридаят лицемерно за това начало, когато са употребявали сексапил и ловкост за пробив и кариера.
Доста престореност има в тези акции. И в европейската за еманципация сред половете, и в американската за похищенията на похотливци на работното място. Вярно, на действителното принуждение би трябвало да се противодейства уверено, само че натрапчивата кампанийност е изначално подозрителна. Едно е да отстояваш равни права на хората, а напълно друго е да пропагандираш дразнещо различността и да я превръщаш в проблем, който за елементарните жители не съществува. Или лицемерно да се хвърляш на амбразурата против половото посягане на работното място по самодейност на редица възползвали се от това някогашни хубавици, до момента в който в това време милиони дами да гинат с децата си на ръце от патроните на близки и далечни агресори и са същински насилвани. На всичкото от горната страна на всякакви " прайдове " някакви персони - изрисувани и с втъкнати под дърво и камък пера, показват самочувствие измежду един отруден народ, който е на път да бъде надали не упрекнат за своята нормалност.
Жалко е всичко това и за едните, и за другите, и за всички. Световното двуличие взема връх в един рисков свят на сменени и подменящи се полезности. А казусът е различен и всички го знаем!
Виж всички публикации от Николай Коев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ